|
Начало > Видове загуба на слуха
Човешкото ухо е един от най-сложните органи. То улавя звуковите вълни и ги превръща в звуци, които достигат до мозъка, контролира чувството ни за равновесие и до голяма степен определя връзките ни с околния свят. Нашата способност или неспособност да чуваме оказва влияние на всички страни от всекидневния ни живот.
Звуците са въздушни вълни или вибрации, които се усещат от здравото ухо и се измерват в “Херц” (Hz). Колкото повече вибрации, толкова по-висока е честотата на звука. Пример за високочестотен звук е пеенето на птиците или звукът на флейтата. Нискочестотен звук е далечният тътен на гръмотевица или бас-тоновете в музиката.
КОМПЛЕКСНИТЕ ЗВУЦИ
Характеристиките на отделните звуци варират в широк диапазон. Простите звуци, като напр. чистите тонове, съдържат само една честота, а комплексните звуци съдържат много честоти. Повечето от ежедневните звуци, които чуваме са комплексни. Например речта се състои от вибрации с различна сила и честота, предимно в диапазона 500 – 3000 Hz.
КАК ФУНКЦИОНИРА ЗДРАВОТО УХО Демонстрация
Човешкото ухо улавя и предава звуковите вълни към мозъка, където те се анализират и възприемат. Тук ще опишем пътя, който изминава звукът в различните части на ухото.
1. ВЪНШНО УХО
Приема звуковите вълни и ги насочва в ушния канал, където те се усилват от фуниевидната му форма и се предават на тъпанчевата мембрана.
2. СРЕДНО УХО
Средното ухо е изпълнена с въздух камера, свързана с носа и гърлото чрез Евстахиевата тръба. Нейната цел е да изравни налягането на въздуха от двете страни на тъпанчето. Обикновено Евстахиевата тръба е затворена, но се отваря когато преглъщаме или се прозяваме. Когато достигне тъпанчето звуковата вълна го кара да вибрира, предавайки звука на деликатните костици, често наричани “чукче и наковалня”. Те свързат механично тъпанчето с овалната камера на вътрешното ухо. Движението на тази камера предава налягането на звуковите вълни към вътрешното ухо.
3. ВЪТРЕШНО УХО
Изпълненото с течност вътрешно ухо се състои от спираловидна кохлеа (древногръцката дума за черупка на охлюв). Проходите на кохлеата са изпълнени с около 20 000 микроскопични нишковидни клетки, които превръщат звуковите вибрации в нервни импулси и ги изпращат до мозъка. Там нервните импулси се превръщат в разбираеми звуци.
ЗАГУБА НА СЛУХА
В 90% от случаите загубата на слуха се дължи на увреждане или отслабване на тези нишковидни клетки. Причина за това обикновено е напредване на възрастта или излагане на силни шумове. Това се нарича сензоневрална загуба на слуха. Резултатът е винаги един и същ – става все по-трудно да се различи речта от шума, отделни високочестотни звуци, напр. пеенето на птиците изчезват съвсем, струва ни се, че всички си мърморят под носа и се налага да ги караме да повтарят многократно.
Проблемът се състои в това, че мозъкът не получава всички звуци и честоти, които правят речта разбираема. Това е все едно да махнем всички високи тонове от едно пиано и да се опитаме да изсвирим добре позната мелодия. Дори да липсват само 6-7 от тях мелодията става трудна за разпознаване и звучи погрешно. Веднъж увредени, нишковидните клетки във вътрешното ухо не могат да бъдат възстановени. Слуховият апарат може до голяма степен да подобри качеството на чуването. Можете да предотвратите по-нататъшното увреждане на слуха като избягвате силните шумове.
КОНДУКТИВНА ЗАГУБА НА СЛУХА
Кондуктивната загуба на слуха се получава, когато звуковите вълни не преминават от външното ухо през тъпанчето до малките костици (често наричани “чукче и наковалня”) в средното ухо. Кондуктивната загуба на слуха обикновено предизвиква намаляване силата на звука и възможността да чуваме тихи звуци. Причината може да е натрупване на ушна кал, перфорация на тъпанчето, течност в средното ухо или разрастване на костта в средното ухо (отосклероза). Често този вид загуба на слуха може да бъде повлияна от медицинско или хирургическо лечение.
НЕВРОСЕНЗОРНА ЗАГУБА НА СЛУХА
Невросензорната загуба на слуха се получава, когато има повреда на вътрешното ухо или на нишковидните клетки, превръщащи звуковите вибрации в нервни импулси. Този вид загуба на слуха не подлежи на лечение. Освен намаляване на силата на звука невросензорната загуба на слуха също предизвиква неясно разбиране на речта и ограничена възможност за възприемане на ясни звуци. Най-честите причини за невросензорната загуба на слуха са употреба на ототоксични медикаменти, излагане на силен шум, травми, вирусни и бактериални инфекции.
СТЕПЕН НА ЗАГУБА НА СЛУХА
Степента на загуба на слуха се обуславя от прага на чуване на звуците и интензитета на най-тихите звуци, възприемани от пациента. Това е една от най-често използваните класификации:
| Степен на загуба на слуха | Слухова загуба в dB |
|---|
| Нормален слух | -10 до 15 |
| Намален слух | 16 до 25 |
| Малка загуба | 26 до 40 |
| Средна загуба | 41 до 55 |
| Силна загуба | 56 до 70 |
| Много силна | 71 до 90 |
| Пълна загуба | 91+ |
ТИНИТУС
Някои хора със сензоневрална загуба на слуха имат постоянен шум или звън в ушите. Това се нарича тинитус. В повечето случаи той не подлежи на медицинско или хирургическо лечение.
|